Притча за страха и тревожността
Всеки човек таи в себе си някакви паники и страхове. Понякога те са изцяло неоснователни, тъй като са проектирани единствено и само от нашето въображение. Страхуваме се от това, което може да ни се случи. Това се назовава боязън от незнайното. Един от най-разпространените в наши дни. С всеки минал ден стиска в лапите се от ден на ден и повече човешки създания.
Страхът ни пречи да се фокусираме върху положителното, да вървим напред, да намираме най-точните решения в сложни обстановки.
Страхът и любовта са като две страни на един орден. Едната страст е изцяло несъвместима с другата. Там, където има боязън, значи липсва обич и противоположното. Струва си съществено да се замислим върху това, нали?
Притча за страха и тревогата
Един ден онази с косата се появила пред портите на Великия град.
– Какво ще правиш тук? Защо си пристигнала? — попитали градската стража.
– Днес пристигнах да взема стотина души. – отвърнала им тя.
– Но това е извънредно! Махни се от тук! — извикал един боец.
– Какво да правя… това е моя работа – отвърнала му със спокоен глас и влезнала в града.
Войникът неотложно хукнал по улиците и почнал да предизвестява хората за надвисналата опасност. Но в края на денят се оказало, че са починали не 100, а хиляда души.
Вечерта, когато дамата с косата си тръгнала, боецът я спрял с тъмен глас я попитал:
– Ти сподели едно, само че се случи нещо напълно друго. Защо взе толкоз доста хора?
– Удържах на думата си и взех единствено тези 100 души, за които пристигнах. Страхът, суматохата и тревогата, които предизвикахте измежду популацията, лишиха всичко останало… – обърнала се и умерено се скрила в далечината.
Запомнете, че страхът провокира отрицателни страсти, които пораждат неприятни телесни реакции. Негативните страсти притеглят отрицателни (лоши) мисли, а неприятните мисли са „ разкош “, който не можем да си позволим!
